Thassos – Summer, 2016

Какво по-хубаво от спонтанна разходка до остров по време на сесия? Нищо.
Идеята ни да посетим южната ни съседка Гърция наистина дойде напълно спонтанно в такъв момент на безкрайна нужда от пътуване. За 2 дни го решихме, разучихме, а хотелчето го запазихме през booking.com точно ден преди тръгването.
Решихме да прекараме само уикенда там за да ни излезе възможно най-евтино.
Тръгнахме в петък и в неделя си бяхме в къщи.

Ден 1:

Времето беше супер горещо, а ние все още не знаехме какво всъщност значи горещина(разбрахме го месец по-късно в Дубай.. пост следващ). В колата нямахме климатик и разчитахме на адаптиращите ни се организми да се справят с тази кризистна ситуация. После щеше да си заслужава.

До Тасос се стига с ферибот като избрахме пътя Keramoti / Limenas и платихме за колата 16.00 €, а за 2мата по 3.50 €.

По пътя се опитахме да се чуем с някой от хотела за да сме сигурни, че всичко с резервацията ни е наред. Разговорът беше странен, но уж ни потвърдиха. Хотел е силно казано де.. беше къща за гости близко до брега, в северозападната част на острова.

Проблем дойде след като пристигнахме. Като всеки турист, отхвърлящ агенции, винаги използваме Google Maps приложението за навигация. Това направихме и този път. След слизането ни от ферибота програмата настоя да продължим на дясно, след което започна да ни набутва в леееко черни пътища, които изглеждаха доста съмнителни. Решихме да продължим пък току виж след малко се оправят. Ама не. Още малко? Тц. И така докато се озовахме по пътя за мините в централната част на острова, където единствения ти вариант е да караш на 1ва по нанагорнище и да се молиш да не дойде багер срещу теб. Толкова нерви не бяхме хабили в скоро време. Отне ни часове.. не знаехме къде ще стигнем.. дали ще се наложи да се връщаме, въпреки че беше твърде късно за това… беше ад.
В последствие разбрахме, че имало асфалтиран път от ферибота до нашата крайна цел, който те отвежда там за не повече от 20-30мин.. Извод: Google maps не заслужава доверие.
След няколко часа адски мъки и доста неприлично закъснение стигнахме до къщата за гости.
Не бяхме на 100% сигурни дали това е точната къща понеже нямахме интернет, а и имаше няколко с еднакви имена. Една девойка гъркиня с развален английски ни посрещна и започнахме да се опитваме да се разберем. Тя чистеше там и ни уверяваше, че собствениците не са й казали за идващи посетители… даде ни паролата за интернета им и се оказа, че всъщност наистина това е мястото, което сме резервирали. Просто въпреки разговора ни от сутринта на шефа не му е пукало, че идват клиенти. Трябваше да я изчакаме да ни оправи една стая, та се поразходихме малко да поемем дъх от тежкия път.

Следобеда първата ни работа беше да видим плажа. А моята първа реакция беше „ужас“. Не беше зле, но някак.. никак не ме впечатли. Имаше много камъни.. пясък като пясък, но по-груб.. цвят като нашето си море.. не ми стана ясно какво толкова го хвалеха.
Поплацикахме се малко, а вечерта се насладихме на мента и софийски сандвичи.

Ден 2:

Втория ден беше единствения цял, който имахме тук, та трябваше да го използваме на максимум.
Сутринта отидохме на близкия до нас плаж до Skala Potamia, и този път открихме сините води на тая пуста Гърция.

Разходихме се и по малките улички наоколо като крайното впечатление ми е, че тази част на Тасос е едно голямо туристическо село.

Цветята навсякъде обаче, и стила на кафетата по плажа, изключително много ми харесаха.

Следобеда си бях навила на пръста, че трябва да отидем до Мраморния плаж.. No matter what. Приятеля ми се притесняваше за колата и как ще мине по черния път до плажа след това което й причинихме предишния ден, но.. YOLO.

Мраморния плаж е най-красивия плаж, който съм виждала и дори да беше се разпорила на 2 колата пак нямаше да съжаля.. много. :D

Водата е кристално синя, а пясъка от малки мраморни камъчета… Нямаше много хора, въпреки че по-нататък от плажа има кафе, което изглеждаше доста вървежно.

Колкото и да ми беше студено във водата и колкото и да не обичам да се мокря особено почти не излязох от тези магическо-сини води.
Това е задължително място за посещение просто!

На връщане от плажа видяхме едно местно момче да иска да се качи на стоп и решихме да го повозим. Заговорихме се и той, учудващо за нас, ни сподели, че изобщо не харесва Мраморния плаж и има доста различни впечатления от нас за него. Замислихме се как и ние не харесваме особено толкова много неща в България, които са атракция за туристите.. и някак свиквайки с нещо дори забравяш как да го оцениш.

Ден 3:

Трябваше да си тръгваме. Най голямата ми мъка е, че не си взех магнит от там, и че не видяхме дупката, наречена Гьола. Но не знам дали си заслужава да се върна само за тези 2 неща. Преживяването беше много интересно, въпреки всичко.
По пътя минахме набързо през Кавала, като пообиколихме малките улички там.

Насладихме се най-вече на Акведукта, който се намира в кв. Панагия и е построен 16в. от османския султан Сюлейман Великолепни. Ако насладя е точната дума докато се пържехме под това адско слънце.

След това тръгнахме нагоре по стръмните улички да търсим Кавалската крепст. Земята бълваше огън направо. Това са ми спомените от там.

Уличките бяха малки и китни с цветя на всяка крачка. Доста се повъртяхме докато намерим входа на крепостта за да разберем, че е платен и няма особен смисъл да се влиза(не изглеждаше кой знае колко интересно вътре). Пък и е близко, ако ни се приходи можем бързо да поправим този пропуск. 

 

По пътя към София след това беше невероятно горещо. Отново. След време обаче не помниш кофти моментите. Остават само хубавите усещания. И онова щастие, което изпитах когато видях кристално синята вода. :)

Ето и видеото от краткото ни приключение: