Spring Adventure 2015: Verona

Повече кадри и по-реалистичните им версии може да видите в Инстаграм(по-надълбоко във feed-а.. ;D или на хаштагове #wanderlustingmillita и #adventurewithmaggy).
Уточнение: всички снимки са правени с Canon IXUS 240HS или HTC One mini

Имало едно време един Ромео и една Жулиета с абсурдно нелогична романтика в историята си, която все пак остави нотка на емоция в представата ми за Верона.
Преди около 10-15 години, когато започвах да разграничавам реалността от приказките, още преди да съм разбрала кой всъщност е Шекспир, брат ми посети Верона, прибирайки със себе си стотици снимки.. от онези истинските.. на хартия. :) “Бях очарована” всъщност е меко казано. Във всеки кадър усещах магия, която само едно дете може да почувства. И фактът, че бях я загубила, когато самата аз посетих Верона, определено ми повлия.

Palazzo Barbieri беше една много сладка спирка за нас със всички снимки, които направихме и най-вече с емоциите, които половината град чу. Кой изобщо да обърне внимание, че било кметството.

Веднага след него вниманието ти бива привлечено от Arena di Verona.. Мисълта ми “това не трябваше ли да е в Рим?” няма да я споделям. :D След като видях колизеума нищо друго не може да се сравни с него. :)

Архитектурата им обаче, както и очаквах, беше пленителна. Въпреки, че успяхме да видим само малка част от града, всяко прозорче и тераса ме привличаше неустоимо. Ярките цветове, жвотът, който се усеща от макар и остарелите сгради.. красиво е.

На долния кадър се вижда част от Torre dei Lamberti – тукашната часовникова кула, защото какво е италиянски град без часовникова кула? Висока 84м, кеото оправдава как съм я отрязала. Честно казано имам снимка на цялата, но нека да не прекаляваме. :) Имала 2 камбани, една за простосмъртните и 2ра за спешни или специални случаи.



Площад Синьори (Piazza dei Signori), едно от най-пренаселените места, поне за мен, може би след пазара всъщност.. тук се намират сгради като дворецът на градския съвет, дворецът Скалигер, дворецът на правосъдието.

И, разбира се, статуята на Данте Алигиери. Във Верона той намира убежище след като е прогонен от Флоренция. Статуята е поставена с лице към дворците като благодарност, че са го приютили.

Площадът е прикзен. Има и доста сгушени местенца, за които си заслужава да се отдели повече време.

А в една от преките има тоалетна, която ме трогна повече от всичките забележивтелност взети заедно. :D

И да си дойдем на думата – къщата на Жулиета. Хиляди туристи всяка година се отправят към това прказно кътче, без да се замислят, че историята на тези две влюбени деца е била само плод на въображението на Шекспир. Къшата е построена през 13ти век, докато самия балкон е добавен чак през 20ти век.. но нека не разваляме романтиката.

В нея се намира малък музей, а в двора е разположена статуя на Жулиета с интересното поверие, че ако потъркаш(вече очевидно изтърканата) й дясна гърда, ще имаш голям късмет. Не мога да ви кажа защо обаче има доста хора, които се опитват да й пинат лявата, недостъпна част на гръдния кош.

Друга голяма забележителност тук са и множеството любовни писъмца, залепени не само зад нея, но и изписани по целия тунел към двора(долу, на снимката от ляво може да видите любовните мъки зад нас).

Лично аз бях твърде възмутена от абсурдно многото магазини на такава малка площ, крайното комерсиализиране на идеята и грозотата, която й придават, че да се редя 1ч на опашка да пипна метална гърда, с микробно число по-високо и от това на градска тоалетна.

Тук май леко си пролича убитата магия в мен. :D

Тези 2те ги включвам от Инстаграм, за цялостна картинка на преживяното. Пазарчето е пълно с пийване, хапване и сувенири, разбира се. Та почерпката ни дойде добре дошла.

btw – Във Верона има и магазин на Дисни, за тези, които се интересуват, както беше в нашия случай… :D


Красив град е Верона, да. Има места, изпълнени с очарование, които си заслужаваха повече от вниманието ми. Затова и не включих другата страна на монетата.. много. Но както навсякъде всеки би усетил града по разлиен начин.. може би и аз от сегашна гледна точка бих отделила повече време да се наслаждавам на малките детайли, на великолепните сгради, на красивите истории зад повечето забележителности. Приказка е. Ако й позволиш да ти се разкаже. :)

Следваща спирка – Монако! :)