Повече кадри и по-реалистичните им версии може да видите в Инстаграм(по-надълбоко във feed-а.. ;D или на хаштагове #wanderlustingmillita и #adventurewithmaggy).
Уточнение: всички снимки са правени с Canon IXUS 240HS или HTC One mini
И една година по-късно май наистина е време за последния пост от поредицата. :)
Не посетих Колизеумът. Срам и позор. Но някак сметнах, че час чакане на опашки и още час вътре могат да се използват по-ползотворно. Като селфита пред него, например. :D Красив е. Колкото и порутен да е.. Интересен факт относно това е, че след като Колизеумът бил така докоснат от земетресения, някои от падналите парчета са използвани за построяването на базиликата Свети Петър.
А това тук долу е триумфалната арка на Константин. Последно построена от общо 3те арки в тази местност и направена от останки на по-стари паметници и сгради.. каква пестеливост. :D
Иии после по пътя обратно покрай Римския форум…
Към Капитолийските музеи.. тук, от ляво някъде се намира Капитолийската вълчица. Бронзова фигура на вълчица, която кърми Ромул и Рем, митичните основатели на рим, и чиято история е стотици пъти по-голяма от нея. :D Седиш на мястото, където се предполага, че е.. въртиш се като муха без глава, и накрая шок и ужас тя пред теб, но толкова мъничка, че не я забелязваш. :D Затова и не съм включила снимка.
А това тук е опит за контакти с местните.. :D
Чудех се много дали да показвам трагичния момент на фонтана Ди Треви.. Какъв късмет трябва да имаш, че да посетиш Рим точно, когато изглежда по този тъжен начин? И защо изобщо да си правиш труда да хвърляш монети, като самия му вид предвещава, че със сигурност ще се върнеш.. поне за да го видиш завършен. :D Навсякъде имаше табели да не се хвърлят монети в пресушения фонтан, ами само в една определена локва до него.. но явно туристите, минаващи от там са предимно неграмотни, та всичко около строителите беше обсипано с пари. :D
След това се отправихме към Испанските стълби и за мое щастие се оказа, че сме попаднали точно в момента, когато са обсипани с цветя. Построени за да свързват испанското посолство с цжърквата отгоре, не успяха да ме привлекат да ги изкача след толкова много разкарване. :D И, о боже, колко много туристи имаше там..
Фонтана пред тях пък се нарича „Грозната лодка“.. въпреки, че ако питате мен, не виждам нищо грозно в него.
Та сега.. въпрос от особена важност – какво правиш в Рим, когато имаш свободно време за всичко.. но те мързи да дишаш? Отиваш в парка, разбира се. :D
Не знам точно как стигнахме до там и как после не се изгубихме, но явно хубавите неща ни следваха едно след друго. :)
Беше изключително приятно и спокойно. Чистичко, спретнато, перфектно място за разпускане и малко лигави селфита.
Идва време да се активизираме и да тръгнем на някъде, и ей така, случайно, ни казват, че по-надолу в парка има тераска, от която се открива доста красива гледка.. не знам как я намерихме, честно. Там ми беше като джунгла. :D но в момента, в който разбрах за нея и усетих аромата на залеза, аритмията ми превзе сърдечния мускул. А най-лошото беше, че всичките ми снимачни устройства бяха с падащи батерии. 
Та, стигнахме.. и сърчицето ми спря за следващите 10-15мин. Знаете колко много обичам залези, а това беше един от най-красивите в живота ми. Снимките не могат да пресъздадът и 1/10 от онази картина, която се откри пред нас. И това беше единствения момент, в който съжалих, че не съм взела DSLR. :D
Площадът отдолу се нарича Свети Петър.. и беше безумно красив, окъпан в последните слънчеви лъчи..
Та това беше моят първи Рим. Всичко след него просто нямаше как да ми направи впечатление. :)
На връщане към България се отбихме и във Флоренция. Не знам заради умората или нещо друго(като факта, че ми се ходеше абсурдно много до тоалетна, а в денонощния МкДоналдс затвориха всичките си налични, освен една.. за 2тона човека..), но някак не я усетих.
Наравих тази снимка с идеята, че е последна за това приключение. Вече бях готова за още и още.. а някак си мислех, че нищо няма да може да се сравни с всички тези емоции.. Каква заблуда. Нямах си и на идея колко различен ще е живота ми след година. И ето ме тук, завършваща този пост, с още няколко, чакащи ме да бъдат написани, и с багаж, който с нетърпение ще наредя много скоро. :)
What do you think?