Spring Adventure 2015: Monaco

Повече кадри и по-реалистичните им версии може да видите в Инстаграм(по-надълбоко във feed-а.. ;D или на хаштагове #wanderlustingmillita и #adventurewithmaggy).
Уточнение: всички снимки са правени с Canon IXUS 240HS или HTC One mini

Имах една мисъл в главата си през краткия престой в тази приказка „Искам да остана тук завинаги“. Не знам дали ми повлия фактът, че обожавам нощите или защото там е толкова магическо, но любовта ми беше от пръв поглед. Честно казано рядко оставам без думи. Но там само чувствах. Всичко.

Първият ми спомен от Монако е на гледката на светещият град през нощта под звуците на френска музика.. сякаш влизаш в друг свят, различен от всичко, което някога си си представял.

Архитектурата, самото излъчване на сградите, усещането под краката ти… невероятно е.

Първите снимки са на катедралата св. Николас (Saint Nicholas Cathedral)

Не очаквах снимките ми да се получат така читаво, особено след като повечето са правени в движение.. въпреки това дори те не успяха да запечатат и частица от красотата на това място.

Да, доста се впечатлих, очевидно. :D

Последните 2 снимки са от абсурдно сладко изглеждащата сграда на съдебната им палата. Нощем определено всичко е толкова по-вълшебно. :)

Prince’s Palace of Monaco

И гледката, която ти спира и дъх и кръвообръщение и всичко.

И онзи момент, в който дворецът се подпалва от твърде много селфита. :D Вечер не било лесно да заснемеш читаво такова..

Но някак не се изненадах и този път, че сама успях да се снимам по-добре от очакваното.. не е до фотографа в случая, до нагласата е! :D

Но не мога да отрека, че с тези шарении доврецът изгледаше като част от обстановка в Дисниленд. Надали там биха дали толкова пари за доврец де.. но визията си е визия. :D  

От тук надолу се пренасяме в другата част на приказката – или кварталът на Монако – Монте Карло. И за там думи нямам.. само спомени. И твърде много чувства. :) Миришеше ми на минало и на бъдеще, на неизживяни мечти и на толкова много вселени на едно. А нощта беше прекрасна.

Казиното в Монте Карло.

Надявам се един ден да имам възможността да се върна там за по-дълго време.. ако не, поне част от мен винаги ще остане по онези нощни, осветени улички. А част от тях винаги ще е в мен. Има твърде много красота на този свят.. но да я гледаш отстрани.. от снимки, от филми.. не, не е същото.

Следваща спирка – Испания. :)