Spring Adventure 2015: Barcelona & Lloret de Mar

Повече кадри и по-реалистичните им версии може да видите в Инстаграм(по-надълбоко във feed-а.. ;D или на хаштагове #wanderlustingmillita и #adventurewithmaggy).
Уточнение: всички снимки са правени с Canon IXUS 240HS или HTC One mini

Лудост е твърде малка дума за да опише престоя ни в Испания. Нямаш време да спиш, да мислиш, да осъзнаеш, че дори интернет няма! :D И тъй като нали YOLO решихме да се смажем от активности.

Като за начало – малко инфо за Лорет де Мар. Това е крайморски град на около 75км. от Барселона. Води се най-популярният курорт в Коста Брава и даже името му звучи така.. или поне на мен. :D Като забележителност не успяхме да видим нищо.. въпреки, че имаше един симпатичен замък, на който хвърлих око и половина.. но сили нямаше за там.. Още с пристигането ни започна тежкия испански запой:

Парти на катамаран, което освен сангрията, танците по време на клатушкането(подобряващо равновесието ти), ми донесе и прекрасна настинка, продължила до края на екскурзията. Note to self – носи си тонове лекарства следващия път, защото явно само в България продават качествени без рецепта..

Тук имаше един момент “ не скачайте на мрежите“.. познайте какво стана след това? О да. Олигофрени български, скачаха на мрежите. :D

След тежката сутрин имахме време да пообиколим и да си спазарим бели тениски за вечерта. (Keep reading. :D) Беше голямо обикаляне из еднотипните курортни магазинчета, едно към едно с българските морски сергии.. беше и доста образователно, де.. вдигна ни нивото на пазарене поне с няколко пункта. Разбира се, засякохме българин, работещ там, случайно чул мрънкането ни, който помогна доста. :)

Вечерта я посрещнахме в една средновековна приказка – Castell Medieval Comte de Valltordera, или замъкът от който не си тръгваш гладен. :D

По-голямото ми щастие тук обаче, беше този така прекрасен залез.







На всеки беше сервирано по една бутилка вино, супичка с хляб, едно ЦЯЛО пиле и сварен картоф. Номерът беше, че нямаше прибори. :D Всички мазно, мазно си похапнахме с ръце. Честно казано, в началото когато ни споменаха, че ще има по едно пиле за всеки бях сигурна, че се шегуват. А в момента, в който ми го проснаха в чинията загубих цялата си граматика. :D

Относно представлението – беше комична версия на рицарски турнир, в който.. разбира се.. един от актьорите също беше българин. :) Приятно беше.. но някак след сутринта бяхме вече твърде изморени..

Та под изморени имам предвид, че си УМИРАХМЕ да заспим на масите по време на следващата част – Фламенкото. Танцьорите бяха невероятни.. изпълнени с енергия, емоции, абе.. страшно беше. Но определено не и след толкова дълъг ден. Бяхме готови да се приберем и да заспим. На косъм бяхме.. въпреки, че знаехме какво ни чака.



Та това, което ни чакаше беше едно уникално, неповторимо, абсурдно мега, хипер, ултра яко парти в местната дискотека Tropics. И както ни се спеше се събудихме за отрицателно време. :D Партито беше тематично – Grafitti & Neon. Т.е. Задължителни бели дрехи, по които всички останали в дискотеката имат право да пишат каквото си поискат. Най-често глупости. Номера на стаи. Телефонни номера.. Които, за нещастие на повечето, бързо след това си заминаха…


Заминаха си, защото Neon частта от партито представляваше окъпване с кофи неонова боя. Няма такава емоция. НЯМА. :D Клипче от моментите в дискотеката може да видите скоро.. като го пусна. :D А снимките долу са резултатите.. още имам остатъци по чантата и дънките си от тогава. Косата си как я мих – не питайте.


Прибирането в ранни зори по стръмните улички на курорта, полуголи и мокри.. не знам точно как стана. :D

Следващите ни емоции бяха свързани с малко по-културни мероприятия. Или разходка из Барселона. Първа спирка – Sagrada Familia, базиликата – шедьовър на Гауди. След смъртта му обаче, остава незавършена и колкото и да се мъчат май нещо не им се получава. Фасадите на сградата изобразяват раждането, живота и смъртта на Христос, като честно казано след цялото обикаляне мога да кажа, че рождеството е пипнато най-добре. Само символика да искаш тук, пълно е. Невероятни идеи е имал. Вътре не влязохме. Too much за едно ходене. :D

След тази разходка се отправихме към стадиона Camp Nou, където незаинтересованата ми от спорт личност и вече посетилата го моя спътница, се натъпкаха със сандвичи в близкото заведение. Трябваше да сме готови и сити за следващото магическо място – Каталунския национален художествен музей/Националния дворец. Не знам какъв е номерът там.. явно музеят е настанен в двореца.. or something.



Разкошно място. Толкова красиво, че чак не знаеш на къде първо да погледнеш. Рай за селфита.. като изключим 2та тона хора навсякъде. Имаше и един момък ентусиаст, правещ от онези огромни сапунени балони. :D И дори младоженци на фотосесийка.

После  успяхме да видим и града от високо (някъде из Montjuich Park).. за жалост имаше странен смог.. облаци.. нещо.. което малко прецака момента.

Местенцето беше много приятно, цветно, чисто.. и ако си намериш свободна пейка някак те приканя да си представиш как времето всъщност е спряло поне за малко.

От там се отправихме към Аквариума в Барселона, но понеже снимките стават твърде много – продължението в друг пост. :)