Spring Adventure 2015: Barcelona & Costa Brava

Повече кадри и по-реалистичните им версии може да видите в Инстаграм(по-надълбоко във feed-а.. ;D или на хаштагове #wanderlustingmillita и #adventurewithmaggy).
Уточнение: всички снимки са правени с Canon IXUS 240HS или HTC One mini

Още помня вкуса на Ла Рамбла и дъхът, който спираше в мен. Макар и просто търговска улица на туристически град ако се загледаш в детайлите, игнорираш шантавите индийци, които ти свирят в лицето с идеята да ти продадат някоя играчка, еднообразните сергии и стотиците хора, можеш да усетиш онази първична красота, която седи в основите на всяка сграда покрай улицата.

Вървяхме бързо, времето летеше. Обстановката обаче.. не знам дали само на мен ми повлия така, но исках да остана в Барселона вечно.

Вечерта имахме късмета да посетим Магическите фонтани, намиращи се точно пред Националния дворец. Тук няма да си спестя да споделя разочарованието. Идеята на цялото представление е да започне с класическа музика, след което фонтаните продължават да „пеят“ комерсиални, съвременни песни. Стигнахме там 15мин след започването на атракцията. Посрещна ни Майли Сайръс и поредната й чувствена песен. След края й имаше такава пауза между песните, че те навежда на мисълта дали не ги пускат всъщност от Уинамп. Самите фонтани и цветовете им не бяха синхронизирани изобщо с музикалния съпровод. И 10мин макс са ти достатъчни за да ти писне и да искаш да си ходиш. Всичко в околността обаче беше заринато с тълпи от хора, явно надяващи се да видят нещо уникално и неповторимо. Което, аз лично, не видях.

Красиво беше. И мащабно. Не мога да отрека, че докато гледаш как цветовете се преплитат един в друг може да ти спре дъха. Но някак.. не ми беше достатъчно.

На следващия ден посетихме крайбрежната местност Коста Брава. И там останах без думи. В такива моменти се замислям колко безумно красива планета имаме. Колко невероятни места, чакащи да излезеш от главата си, изпълнена с измислени проблеми, и да ги видиш. Не само да ги гледаш.. да ги Видиш. С очи, с душа, с онова усещане в гръдния кош, че има смисъл да си тук. И смисъла е да се чувстваш жив.


 Водата имаше цвят на магия. А цветовете бяха така перфектно съчетани, че надали някой друг освен самата природа би успяла да направи такъв баланс. Тоса де Мар, селището, което обиколихме, беше същинска приказка. Сякаш се пренасяш в средновековието, в друго време, в друг свят.

Беше буквално божествено. И може би преувеличавам, но лично на мен ми въздейства точно така.

А тази абсурдно синя локва там долу ме омагьоса. Жалко, че нямахме достатъчно време, иначе с безкрайно удоволствие бих прекарала поне целия следобед край нея, взирайки се в контраста между вълшебния й цвят и прекрасната природа наоколо.

Спиращия дъх миг свърши и следващата спирка беше едно доста сладко и различно място – тропическата ботаническа градина – Пиня де Роса.

Позабавлявахме се и там, понабодохме се малко на кактусите, погушкахме се с тях и си тръгнахме. На изхода имаше говорещ папагал, да допълни цялата картинка. А за спомен всеки посетител има възможност да си закупи малко кактусче и да се моли да не седне на него докато се прибере. :D

На връщане към Барселона минахме и през винарна, от която имам твърде малко и незаслужаващи внимание снимки, поради наличието на твърде много вино, сангрия на корем и доста силна музика. :D


Последните ни мигове в Барселона бяха свързани с обикаляне на където ни видят очите. Разгледахме прекрасния Готически квартал, който може лесно да се подмине тъй като е просто квартал с по-шантава архитектура. За мое съжаление. Очаквах гробища и страх да минаваш по уличките.. примерно. :D

На снимката в ляво виждате Катедралата Св.Еулалия, кръстена на едноименното момиче, което било убито от Римляните на 13годишна възраст, тъй като отказало да смени религията си.  Впечатляваща още от пръв поглед с фасадата си в готически стил и малките фигурки на светци по нея. Определено бих искала да я видя в момент с по-малко хора. Някак тълпите ми убиват усещането. :D

Обикалянето ни включи и посещение на магазин на Дисни, защото.. защото можем. :D Вътре е разкошно. Детето в мен си умря от кеф.

 

Преди да си тръгнем от Барселона знаех, че ще се върна отново. В този или в някой друг живот. :)

Следваща спирка – новата ми любов – Рим. :)