Paris – Spring, 2016: Sacré-Cœur, Day 1

This post is also available in: English (Английски)

Това е недостатъка на живота, изпълнен с пътувания – всичко избледнява по-бързо от очакваното. Поне да си бях водила записки/влогове, нещо.. Което ме подсеща, че можете да гледате клипчето ми от целия престой тук. :)

Сега обаче, за мое щастие, имам възможност да преживея онези моменти отново. :)

И така.. решението ни да посетим Париж беше доста спонтанно, както и всички други места през последната година всъщност..  въпреки факта, че нито аз, нито приятеля ми бяхме пътували със самолет. Паниката ми от непознатото обаче беше затихнала и една вечер, ей така, решихме да си вземем билети. Намерихме си подходящите от Wizzair и емоцията започна. Голям фактор беше и ниската им цена(тогава бяха около 200лв на човек, сега знам, че има и около 80-90лв за двете посоки). Истината е, че да си направиш сам екскурзията излиза тооолкова по-евтино от това, което туристическите агенции предлагат. Ако ви е интересно как – кажете в коментарите и ще споделя нашите утвърдили се методи. :))

Огромното ни пътешествие всъщност беше 2 дни и половина(От 13ти до 16ти Март). :D а как преживяхме да обиколим всички по-големи забележителности в този огромен град, не питайте.

Постовете ще ги разделя по дни. Дано ми се получи, че сякаш в главата ми е манджа с грозде. :D

Хотел си запазихме предварително. Гледахме да е близко до метрото, което се оказа едно от най-големите в Европа със своите 16 линии.. за бога! В София са 2 и пак съм се губила! Та за хотела.. съвсем случайно го бяхме избрали в района Монтмартре, което лично на мен много ми хареса.

Предварително си бяхме направили програма за да сместим всичко и да сме сигурни, че самите обекти са отворени в този ден.(Някои от забележителностите им имат абсурдно работно време, например Лувърът не работи във Вторник, а в четвъртък работи до по-късно.. също зависи и от сезона).

Пристигнахме по обед, но тъй като Wizzair кацат на летища, които са на майната си, имахме още час и нещо път с автобус(около 20 евро го смятайте в посока на човек, освен ако не сте си го купили предварително онлайн). Първия лек сърдечен удар, който получих беше, че спирката на автобусите на самото летище не е от най-очевадните, та се въртяхме известно време като мухи без глави, докато я намерим. Плюсът е, че не пускат само един автобус в дадения час, а няколко един след друг, та дори и да изпуснете текущия след него има поне още един и чааак тогава ще ви се наложи да чакате час до следващия.

Стигайки благополучно до крайната му спирка(Porte Maillot), вече всичко ни беше познато, сякаш сме идвали неведнъж.. благодарение на Google Street View. :D

След това приключението ни продължи в метрото, където против всякаква логика, служителката на касата не знаеше английски. Добре, че следващите пъти, когато ни се налагаше да купуваме билети се възползвахме от машините им за такива, които след малко разучаване стават доста лесни.

Настанихме се следобеда, по план, което ни остави време да отидем да разгледаме базиликата Sacre Coeur и да напазаруваме малко подаръци от вълшебната парфюмерия Fragonard(изчетох половината интернет докато намеря хубав магазин за сувенирни парфюми на читави цени…:D).

<лирическо отклонение>

Не бях сигурна дали да включвам подробностите от преживяването ни в хотела, but oh well.. Hotel Du Mont Dore се намира близко до метростанция Rome, изглеждаше приветливо въпреки 2те си(вече гледам станали 3) звезди.
Пристигнахме там точно след времето за настаняване, понеже така сме възпитани, за разлика от някои други(wait for it). Оказа се, че стаята, която е била запазена за нас все още не била освободена.. не можели да изгонят гостите, въпреки, че часа за напускане е минал преди 2-3часа! wtf?.. ок.. няма проблем, любезни бяха.. предложиха ни друга стая, но леглото ни се стори някак малко за 2ма, а и изглеждаше леко тясна като цяло. Опитваха се да ни я пробутат като току-що ремонтирана, но на мен лично другата ми хареса повече. Това дворче беше пред резервираната ни.. изглеждаше тиха и вътрешна.
Минус в последствие се оказаха гостите от съседната стая, испанци, които явно бяха дошли на креватен туризъм и сякаш не излизаха от стаята си, говореха на висок глас по никое време и спането ни беше малко трудно.
Друга изненада се оказа и тавана. Няколко пъти се събуждахме от странен шум, който приличаше на дращене от различни посоки над нас. Аз лично се стреснах твърде много пъти за крехката ми възраст. :D Една от вечерите установихме, че всъщност самия таван беше направен от платоподобна материя.. изглеждаща като нещо солидно. Илюзията рухва, когато забележиш малките крачка на мишка, които бягат по него без грам притеснение. Паниката дали няма да го пригрезе и да падне при нас съкрати съня ми с поне няколко часа. :D
</лирическо отклонение>

И така… стигнахме до базиликата..

Сакрето, както започнахме да му викаме на галено, е прекрасно място. Намира се на една от най-високите части в Париж, от където се открива гледка към целия град. Вътре все още е работеща църква, което го прави не толкова турист friendly, но пък ако имате желание и сили(защото аз и крака нямах вече, за сили да не говорим) можете да се покачите на една от кулите му (около 300 стъпала, входът е някъде към 6 евро).

Също е хубаво да се внимава с негрите-търговци, които са толкова нагли и нахални, че могат да те заобиколят по няколко наведнъж и да те изтезават да ти връзват шарени конци на ръцете за да им дадеш някой цент. :D

Самото място наистина е прекрасно, само да не бяха стотиците хора, които мислят по съшия начин.. :D явно е и удобно за пикници, понеже имаше доста хора, лежерно почиващи си на тревните площи.

Един от магазините на Fragonard пък се намира точно до базиликата… перфектно за нас. Още с влизането ни посрещнаха учтиво и ни оставиха да си разглеждаме без да ни се увират в ръцете от страх, че ще откраднем нещо. Чак след като ги помолихме за помощ веднага се отзоваха и въпреки, че разбраха че няма да оставим кой знае колко пари там.. все пак бяхме отишли само за малки сувенири, ни обслужиха много мило, дадоха ни тестери и подаръчета. Честно казано само заради самото отношение бих се върнала пак. :) (Малко инфо: Цената на един комплект подаръчни парфюмчета е 35евро.)

След него, по тихите улички(буквално, пред Сакрето има пазар и е лудница..) бяха наредени още няколко парфюмерии.. затворени.
След това бяхме решили да отидем към прекрасния мол Galleries Lafayette и да поразгледаме, тъй като в следващите 2 дни нямаше да имаме нито един свободен момент. Кой да предположи, че моловете.. и магазините като цяло в Париж, събота и неделя не работят. Явно животът там е леееко по-различен от нашия тук в България. :)
Но пък за сметка на това видяхме първия си залез в Париж, който в комбинация с приказната архитектура(която толкова много ми напомняше на тази в София) го направи още по-магичен.

 Поразходихме се още малко по улиците на Париж и честно казано се чувствах доста странно. Някак да ми е мечта беше станало навик. И сякаш нещо се губи когато я сбъднеш.

Самото чувство там беше приятно. По-земно от това в главата ми, но приятно. Направи ми впечатление, че пешеходците пресичат на червено, но нито един шофьор не се изнервя, не бибитка, не изперква от ужас, готов да набие спирачки, да излезе и да те пребие на място. Около 6-7часа вечерта е спокойно, заведенията са празни и даже се учудих как е възможно това в неделя. 2 часа по-късно обаче картинката се променя. И всичко придобива логика. Към 9 часа парижани вечерят. Напълват всички ресторанти, независимо от леко ниските температури навън. Приятно е някак. Различно.

Тук, между другото, седя и измръзвам от студ, защото март.. зима е. :D И ме болят краката и мрънкам. Да. А църквата зад мен се нарича Eglise de la Trinité.

 

Та това беше първият ни ден там. На следвашия ни чакаха дъълги опашки пред Лувъра.. като за начало. :)

P.S.: Метрото се оказа изключително лесно за справяне. За всичко си има табели и нямаше място, където дори и да поискаме да можем да се изгубим. :D