By 
След като посетихме Бузлуджа нямаше друг вариант освен да минем и през Шипка.
Място, чиято земя е пропита с българска история и кръв. И на което за мое съжаление никога не бях ходила. Всеки път на 3ти март ми става странно колко много хора се излизват там, но в останалото време никой не се сеща да го посети(ок, не никой.. радвам се на малцината!).
Хареса ми спокойствието, което лъхаше от мястото. Колко величествено изглеждаше и как се бяха сетили да сложат дори българския флаг. В този момент за пореден път усетих колко много обичам родината си, въпреки, че не понасям държавата.
Единствения минус на цялата картинка беше госпожата-пазачка, която беше решила, че явно искам да открадна целия монумент и не спираше да ме следи и да ми влиза в 99% от снимките. Ето ви обяснението защо имам толкова малко в случая.
Шипка е място, което Ви препоръчвам да посетите когато ще имате възможност да се насладите на заобикалящата ви енергия, на гледката, на усещането, че някой някога е дал живота си за да може ние.. сега.. да сме свободни. Замисля. Ако му позволиш. Замисля какво правим с тази подарена ни с толкова болка свобода.. и в какво, за бога, превръщаме любимата ни земя..
Мърдащи кадри можете да видите и във видеото:
What do you think?