Belogradchick rocks..
Как се пътува около 4ч на отиване и около 4ч на връщане в един ден.. не бях усещала до този момент. Но като ти щукне нещо и имаш възможност, защо не?
Беше абсурдно горещ ден.. особено когато забравиш да си вземеш вода. Тогава става още по-зле. Белоградчишките скали ми бяха в списъка с желания от доста време.. въпреки, че по-скоро се бях навила да дебна изгреви, залези, да жертвам организма си за пореден път на студ и мраз за едната перфектна снимка. Но пък от известно време насам.. може би откакто пътувам като невидяла.. считам, че ако някое място ти е харесало достатъчно няма логика да не се върнеш пак там. Коста Брава, чуваш ли? :D
Тези скали са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн. години. Червеникавият им цвят пък се дължи на железния оксид в тях. Разделени са на групи и за моя изненада – са кръстени. Явно хора с доста развинтено въображение са успели да видят Лъв, Мечка, Близнаци и какво ли още не в тях.
Белоградчишката крепост е била построена още по римско време, като укрепление, което в последствие било използвано и от османците и от българите.
Градът, в подножието е естествено Белоградчик. От една от терасите гледката е невероятна! Стига да не се е изпарило цялото водно съдържание в организма ти. Тогава оценяваш тези моменти после от снимките. :D
Не е особено голяма като площ. И доста бързо може да се обиколи. Мисля, че ни отне около час с моето тътрене и влачене и мрънкане. 
Скалите обаче изглеждаха толкова сладурско, че исках да заснема всяка една от тях. Особено под слънчевата светлина оранжевия цвят изглеждаше още по-ярък.. зеленото още по-зелено.. 
Приятно място е, честно казано. И определено бих го посетила отново. Особено по изгрев или залез. Или и двете. И с бутилка вода със сигурност.
What do you think?