Не бях ходила в Пловдив през съзнателния си живот нито веднъж. Срам и позор. Но, честно казано, и нямах желание.. беше от онези места, за които чуваш красиви думи, но някак искаш да си останат само това. Скуката обаче си казва думата, а спонтанните пешения са ми любими.
Основан от траките, разположен в Тракийската низина, построен на седем хълма(вече 6 тепета), Пловдив е най-старият продължително населен град в Европа. (малко образователно инфо)
Разбира се, първо посетихме амфитеатъра, построен от император Траян.. и веднага ме лъхна онова усещане за Рим.. Красиво е, но някак през зимата изобщо не ми се влизаше. Отстрани на входа пък има една баба, която се опитва да пробута доста ловко магнитите си на всеки срещнат. И урочасва. Внимавайте.
Има нещо прекрасно във възможността да се чувстваш турист в собствената си страна. А нашата е пълна с толкова много красота, която безумно лесно подминаваме, всеки ден, вглъбени в измислените си проблеми. 
Тук няма да споменавам колко много се въртяхме, докато намерим всички места, които трябваше да бъдат видяни. :D
Античния стадион на Филипопол беше едно от тях.
Стария град пък е толкова вълшебен, че не е истина. И честно казано ми беше изключително приятно да се лутаме по тези тесни, калдаръмени улички.. като изключим мъката по леда и колко стръмни са всъщност. :D
Хисар Капия беше едно от местата, заради които отидох в Пловдив. Съществувала още от Римско време като тогава е била източната порта на града. Днес там се намира и сградата на Етнографския музей(която все още чака да бъде посетена от мен.)
И, разбира се, по закона на всеобщата гадост точно като се бях нагласила за снимки и душевно удоволствие трябваше груби господа с колите си да паркират пред мен, докато снимам.. story of my life. 
Pic or it didn’t happen, right? :D Ако не си направиш селфи не се счита.
За залеза избрахме гребната база. И въпреки, че водата си беше чист лед и не се очертаваше нищо безумно красиво, май все пак се получи. :) 
Та като за последно решихме да видим и гледката от Небет тепе. И определено си заслужаваше.
Онзи ден пак минахме през Пловдив.. беше топло, красиво.. миришеше на липи до толкова, че ароматът им влизаше директно в дробовете ми. Бяхме за малко, отново по залез.. беше магично. :) И някак усещам, че ще няма да ми е за последно.
Ходили ли сте там, ми кажете? И ако да – кое е любимото ви място? :)
What do you think?