This post is also available in: English (Английски)
Кликнете тук за Първа част на Парижкото приключение. А ако не сте гледали клипчето ми от Париж, ето линк. :)
Ден втори беше един дъъълъг ден. Не знам дали ще го събера в един пост.. ще видим. Сигурно за половин живот не бяха ми се случвали толкова много неща наведнъж.
Трябваше да станем рано за да стигнем до Лувъра навреме. За да чакаме на опашка повече от час. Лош избор. Ако ходите в Лувъра отидете по-късно, след 10 сутринта.. тогава жив човек нямаше на опашките. А защо се получават ли? След атентатските моменти повечето забележителност в Париж са се снабдили с детектори, като всеки посетител трябва да мине през тях. После следва опашка за билети.
Ето и един важен момент, който разбрахме съвсем случайно за Париж – граждани на ЕС на възраст 25 години или по-малко посещават повечето забележителности безплатно. Личната ви карта е вашия билет. Ние се редихме и на опашките за билети за всеки случай де.. да потвърдят. :D А и на някои места ви издават билет като ви видят възрастта.. Та Лувъра е една от тези забележителности(наред с Триумфалната арка, Версай, etc). Което обаче не ви измъква от детекторите.
Преживяхме и това чакане. И почна безкрайното ходене в необятните зали на музея. Дават карти на Информация. Изключително полезни. Защото е огромно. ОГРОМНО! Хората си отделят по няколко дни за да разгледат всичко. Ние бяхме отделили 2-3 часа. :D
Наконтила се бях не за друго, а защото смятам, че на такова място някак не е много прилично да отидеш с анцуг, тениска или нещо подобно. Представете си шока ми, когато забелязах, че 1/3 от посетителите бяха направили точно това. 
Залите са разделени по периоди и сякаш минавате през историята на света и на човечеството като цяло за отрицателно време. Тези конкретно бяха най-празни откъм посетители.. важното е да си се снимал с Мона Лиза. Другото не е интересно.
Galerie d’Apollon може би пък е второто по популярност място в Лувъра.. за селфита и снимки. Абсурдно красиво е. Само да ги нямаше другите хора. :D
Стигнахме и до Мона Лиза, да.. има табели със стрелки накъде е залата, но по-лесно е да следваш тълпата. Честно казано това беше една от най-трудните снимки в живота ми.. имаше толкова много хора пред тази всъщност толкова мъничка картина, че буквално ми стана лошо. Разбира се, че исках снимка с нея.. но след няколко лакътя в ребрата, настъпвания от озверели туристи и крещящи китайци в ушите ми.. не си заслужаваше. Можете да придобиете бегла представа какво беше тогава в клипчето от 0:35тата секунда. Плюсът на залите около тази с Мона Лиза е, че има пейки за посетителите. Можеш да седнеш и да си съзерцаваш някоя картина цяла вечност. Или поне докато някой откачен турист не си навре задника си в лицето ти „без да иска“, докато си снима селфито. 😄
След това тръгнахме да търсим апартаментите на Наполеон ІІІ, едно от най-красивите места, според мен, в Лувъра.
От тук започва приказката, която сякаш те пренася в друго време..
Между другото имам лееека слабост към абажури, та се опитах да снимам всички възможни, въпреки, че са почти еднакви навсякъде. :D
А това е началото на края, или пътят към изхода, където обърнатата пирамида е последната атракция, събираща купища хора на едно място. Колко нерви изхабих тук не е истина.. Определено имам нужда от частни посещения на туристическите обекти. :D
Поне отвън се бяха кротнали и можеше на спокойствие да си се насладя на прекрасната архитектура. Колко селфита успях да си направя.. и колко всъщност ми се искаха да направя.. не е за казване. :D
Прекрасен е Лувъра. И определено си заслужава да се отдели по-дълго време за посещение. През лятото пък фонтаните отвън работят и гледката става още по-разкошна.
Ако искате да преживеете приказка в днешни дни тук е мястото. :) Думите ми бяха малко в този пост, но някак не мисля, че е удачно да се описва тази вълшебност. Трябва сам да я почувстваш.
Втората част от деня я оставям за следващия пост.
What do you think?