By 
This post is also available in: English (Английски)
Кликнете тук за Първа част. И тук за началото на втория ден.. а тук е 2рата част от деня. А ако не сте гледали клипчето ми от Париж, ето линк. :)
Версай ми беше голяма тръпка. Знаех, че приказката ще е пълна и нямах търпение да се потопя в тази невероятна атмосфера.
За да стигнем до там станахме рано и се придвижихме с метрото до спирката на Айфеловата, където тя се пресича с тази на RER влаковете. Качихме се на влакче и докато се усетим бяхме там. Как не се изгубихме никъде в тоя Париж, още се чудя. :D
Входа за Версай също е безплатен за хора под 25г. И не е нужно да ходите за билети, директно с личната карта. Градините пък са безплатни за всички.
В случая най-ме е яд, че не заснех ситуацията на входа, когато пристигнахме. Опашката беше ужасяващо огромна. И се движеше толкова бааавно. Имахме време дори да се наслушаме на испански сериал от едни тийн-девойки пред нас. Мисля, че имаха любовни триъгълници и доста тежки проблеми. А ако не сте срещали испански ученици в група, да ви кажа – държат всички наоколо да са чули и видели емоциите им.
Та.. стигнахме до входа… влязохме… и поради наличието на огромна тълпа навсякъде и липса на каквито и да било очевадни табели, някак излязохме към самите градини. Объркването “къде, за бога е входа за залите?!” продължи поне до следобяда.
Anyway.. градините и без това са абсурдно големи, та можеше да започнем с тях. Хубаво беше, че на Информация тук също даваха карти на цялото нещо. Насред парка пък имаше още няколко мини-дворци, които също бяха безплатни за нас.
Първата снимка, която слагам е нещо като “какво си мислиш, че е .. и какво всъщност е”. :D За да заснемеш чиста снимка, без много чужди образи в нея, се изисква огромно търпение. Навсякъде.
В самия парк има какви ли не атракции. За жалост фонтаните все още не бяха пуснати, но въпреки това изглеждаше като място, където можеш да прекараш поне цял ден.
Тръгнахме да се разхождаме. Стигнахме до един от малките дворци. Име не помня.. но мисля, че беше най-близкия. На всеки вход си имаше детектори, разбира се, но поне блъсканиците толкова навътре в парка не бяха кой знае какви.
Честно казано на конкретното място ме впечатли повече екстериора. Вътре не беше нещо кой знае какво.. все пак от 3 дни сме в Париж… очакваме повече. :D Тази снимка пък беше сглобена от 2, защото през цялото време все някой малоумен турист влизаше в кадъра.
Та като казвам, че е огромно мястото, имам предвид наистина ОГРОМНО. Още след първото дворче краката ми бяха на манджа и нямах сили да продължа повече. Пред самия изход спира влакче, което можете да вземете от началото на парка и да ви разходи из основните атракции в него. Имаше 2 маршрута, та зависи от къде го хванете и до къде кара.
Беше като дар от бога тоя влак. 4евро излезе на човек да ни откара до началната точка, която се пада точно пред големия дворец.
След това хапнахме малко на стълбите.. като нормални туристи, и се настроихме да търсим входа към основните зали. Това означаваше, че трябва отново да влезем по същия път както сутринта. И да се молим някой на Информация да ни упъти. Представете си изненадата ни когато в 3 часа следобед излязохме на главните порти и нямаше НИКОЙ на опашката.
После се оказа, че входа към двореца е през двора му.
И след като вече бяхме разгадали мистерията беше време за селфита. :D Между другото това е едно от любимите ми евър.
Вътре залите бяха толкова по-магически от тези в мини-замъците. Можеше да си наемеш аудио гайд, който да ти разказва приказки в ушите.
Ето и картина на целия Версай и как е изглеждал някога през нечии очи.
Пред тази зала имаше фоайе, в което си отнесох забележка, че сядам в основата на колоните, а не на пейките(които бяха заети..) :D Иначе си почакахме доста за да станат такива прекрасни снимки.
На долната снимка пък имаме едно кралско легло, което не бих отказала да притежавам.
Мисля, че можете да се досетите от богатия ми речник, че аудио гайд не сме си взимали. :D
Просто се наслаждавахме на разкошната архитектура. А аз постоянно си представях какво ли е било да живееш на такова място. :)
Ето я и може би най-известната зала във Версай – Огледалната зала. Това е място, където е почти невъзможно да направиш читава снимка. В това отношение сякаш е копие на залата с Мона Лиза в Лувъра.
Безумно красиво и детайлно е всичко. И ако не те блъскат и настъпват през повечето време би било прекрасно просто да гледаш и да попиваш всеки детайл.
Ако ходите някога там бих ви посъветвала – Гледайте таваните. Толкова хора от бързане да стигнат на най-популярното място изпускат едно невероятно вълшебство. :)
Наистина си заслужава да останеш поне цял ден в тези разкоши. Да можеш да оцениш всеки детайл пълноценно.
Постът е сравнително кратък защото там усещаш с очи… няма достатъчно думи, които да заменят преживяването. :)
В следобедните часове се отправихме към най-неинтересното за мен – купчината желязо, наречена Айфелова кула. За нея – в следващия пост.
What do you think?