By 
This post is also available in: English (Английски)
Кликнете тук за Първа част. И тук за началото на втория ден.. а тук е 2рата част от деня. Ии поста за Версай. А ако не сте гледали клипчето ми от Париж и Eiffel Tower, ето линк. :)
Честно казано, както споменах и в предишните постове, за Айфеловата кула нямах особено емоционални очаквания. Някак все ми се струваше, че е преувеличена както всички мейнстрийм забележителности и всъщност на живо ще е просто купчина желязо, изглеждаща яко отдалеч и на снимки.. щото Айфелова.. duuh.
Излизайки от метрото обаче.. в първия момент, в който я видях и сърчицето ми спря като на влюбена ученичка. Гръдния ми кош се изпълни с едно такова топло усещане, което съм имала само от филми и просто исках да спра и да се любувам на величествения й вид до края на живота си.
Огромна е. И всички подивели туристи някак се губят в необятността на размерите й. И въпреки цялата грубост на тоновете железа изглежда някак.. нежна.
Замислих се как не вида й ме привлече.. по-скоро онова, което излъчваше. Възможности. Безкрайни. И сбъднати мечти. И осъзнаването, че границите са само в главите ни.
Видяла съм сравнително доста неща по този свят, но нищо не е спирало дъха ми по този начин.
И после почнах да се чудя – впечатли ме толкова защото се бях настроила за разочарование или защото наистина е впечатляваща? Или и двете. :D
Духаше силен вятър, а ние бяхме нереално жадни и маалко гладни. Въпреки желанието ми да се закотвим пред кулата и да не мръднем никога повече, се отправихме към най-лесното място за похапване – МакДоналдс. Намира се на няколко преки, а и вече си подготвен за калорийната бомба, която те очаква.
Колата, която беше към менюто ни бе най-прекрасната течност, която е докосвала устата ми. :D цените са двойни на нашите, разбира се. За същите боклуци. :D
Помня, че получих един коментар в инстаграм как било някак нередно да отидеш в Париж и да ядеш в МакДоналдс.. и се замислих как спестявайки от обяд в Париж, Дубай и Тасос, успях да си платя екскурзията до Рим. И да ми останат. Смисъл.. не буквално, но да. :D 
Докато вървяхме по улиците пък си умирах от кеф с цялата тази разкошна архитектура. Разглеждахме и сградите около кулата.. това което ни направи впечатление беше, че имотите там са сигурно милиони евро. Колите пред тях обаче нямаха нищо общо с безумно скъпите автомобили, които виждаме по нашите пътища. Бяха новички, семпли, удобно изглеждащи. Единственото място, на което видяхме нещо по-лъскаво беше не на светофара, а пред нощен клуб с идеята реклама. Шофьорите са по-спокойни. Не им пречи и да пресечеш на червено. Или поне няма да излязат да те пребият. :D Някак различно е. 
И ето момента, за който дойдохме и, за който съм благодарна от все сърце на вселената. Залеза. Дори във въображението си не мога да си представя толкова як залез на това място, какъвто засякохме. Исках да заснема всяка частичка от него. Което ми напомня винаги да нося поне 2 външни батерии за телефон, защото в един момент ми падна и той и фотоапарата. Сякаш намеквайки “Гледай бе, момиче, ГЛЕДАЙ! Усети го тоя залез, ако нямаш спомени за какво са ти снимки после.”
Докато се въртяхме по алеите пред кулата пък бяхме свидетели на предложение за брак. Искам да ви кажа, че изобщо.. ама изобщо не е толкова романтично, колкото си мислите. Беше даже малко смотано. Но пък разказите ще са впечатляващи и хората ще си мислят, че е било вълшебно! Not.
Беше хладно и се стъмваше, а аз исках да спра времето. Хората, които си правеха пикници на тревните площи започваха да се разотиват. Известно време след като стана мрак явно и полицията си е отишла.. размотаваха се там, за всеки случай. Стигнахме до този извод след като видяхме нещо абсурдно шокиращо – тревната площ, която е най-близко до кулата е оградена с мрежа. Да не влиза никой и да не тъпчат поддържаната трева. Но на кой му пука като няма охрана – оградата от едната страна беше изкъртена и смачкана, а по тревата бяха налягали ентусиасти с бутилки бира.. да се любуват на нощната светлина, идваща от огромната Айфелова над тях. Романтика.
Беше 8:30 вечерта, а на нас не ни се прибираше. Особено като знаеш, че това са последните ти мигове на това очарователно място. Затова решихме да се пуснем на едно круизно корабче по Сена. Цената му беше около 15-20 евро, но пък си купихме такива спомени, че не е истина. Имаше кометари за забележителностите от ескскурзовод вътре, но нищо не се чуваше. Някои си поръчваха храна, други питиета.. има всякакви варианти. Но преживяването е веднъж!
Дори успяхме да хванем отново блещукащата Айфелова и беше толкова вълшебно, че още се разтапям като си гледам видео клипчетата. Минахме и покрай мини версията на статуята на свободата, която дори не подозирах, че съществува. В Париж всъщност имало 2 такива, които са подготвителни версии преди тази в Ню Йорк. 
И така завърши първото ни приключение в този романтичен.. уж.. град.
Нямаше нищо общо с представите ми за него, но някак пак успя да ме плени.. както е казал Чарлс Дикенс
I cannot tell you what an immense impression Paris made upon me. It is the most extraordinary place in the World!
Има нещо магическо в него.. не е чак толкова приказен, нито толкова романтичен.. не е нищо особено. По особен начин. :)
What do you think?