Честно да ви кажа никаква идея нямам къде се изнизаха тези месеци. Октомври ми прелетя като комета и вече е средата на Ноември и още не мога да се осъзная какво се случва.
Като изключим проблемите ми с възприятието на времето този пост идва по-късно благодарение на 8те дни, в които бях абсурдно болна, като ако искате да прочетете дълбокия резултат от това кликнете тук.
Един от акцентите в 10тия месец на 2017 за мен беше екскурзия до Барселона. Благодарение на нея открих нови любими неща за мен и съм сигурна, че ще останат такива много по-дълго от месец.
Червено
Още в първия пост ви обещах, че тези месечни списъци няма да са като нормалните, които сме свикнали да гледаме по блоговете – ще продължавам да споделям неща, които са ме накарали да се почувствам по-добре и са ме усмихнали. Затова почвам поста с точно този цвят.
Никога не съм си позволявала да съм по-остра и изпъкваща с гардероба си. Някак семплите цветове и не толкова забелязващите се кройки, които мога да нося до скъсване, дори да са в гардероба ми вече 10г, са ок за мен. Защо трябва да променям нещо или да рискувам.. до сега. Дори не помня какво точно ме подтикна да искам АБСУРДНО много да си купя червена риза. Просто трябваше да го направя и сякаш беше на живот и смърт. Знаете как е. И по абсурдната случайност още на 1вото място, на което проверих – New Yorker, имаха страхотна семпла и ЯРКО червена риза.
Представете си изненадата ми когато се облякох в нея и някак осъзнах, че всъщност този цвят май ми отива.
Няма да скромнича.. имам и други качества. :D Та – влюбих се толкова много в нея, че беше един от основните ми тоалети в Барса. Кофти стана в момента, в който видях и колко безумно яко седи на снимки и пренебрегнах всяка нужда да съм с различен аутфит. Импровизирах и я добавих почти във всеки ден от престоя ни там.
След като се прибрахме вече бях луда по този цвят и манията ми започна да се разраства към всички останали ярки и крещящи цветове от дъгата – за щастие на прасенцето ми касичка – все още успявам да се контролирам. Съвсем леко се подхлъзнах с това прекрасно червено палто от ZARA. То просто седеше в магазина и чакаше аз да го видя и да го спася от подивелите клиенти, които оставят хаос и безпорядък след себе си (пост за този аутфит очаквайте следващата седмица).
Та идеята ми тук е не да ви насиля да почнете да си купувате дрехи, а да ви замисля така както замислих себе си . Позволяваме ли си напълно да изразяваме себе си така, както ни идва от вътре? Позволяваме ли си да опитваме нови неща? Нещо различно и извън комфортната ни зона? И ако не – от къде бихме могли да знаем, че това няма да е един от най-хубавите избори в живота ни?
Боти Deichman
Продължавам с комерсиалната страна на този пост с поредната магия в живота ми. Може би преди 3-4г, за Средиземноморското приключение си взех едни страхотни боти от Дайхман. Бяха около 60лв и направо ми се откъснаха от сърцето тогава тези пари. Но след 2 седмици през които обиколих половин Европа(както се казва) и грам не ме заболяха краката от тях, и не получих нито една раничка или мазол, вече бяха любовта на живота ми и съжалявах безкрайно много, че не съм си купила поне 2 чифта. За жалост след много и постоянно носене се изтъркаха и трябваше да продължа без тях. През всичките тези години не спирах да влизам в магазините им с тайната надежда да намеря нещо подобно, което може да ги замени поне до някаква степен(защото знаем колко е трудно да се замени голяма любов).. нищо. Нищичко. Имах само 3 прости изисквания и не разбирах защо биха махнали от колекцията си подобен модел.
– трябваше да са точно такъв модел боти(често срещани са.. не е трудно)
– трябваше да са задължително кожени, а не велурени(каквито имаха постоянно.. не мога да поддържам такива обувки)
– трябваше да са високи над глезена(защото се излъгах веднъж да взема от „модерните“ подобни и ми направиха ужасни рани)
Та преди това барселонско пътуване осъзнах, че нямам какво да обуя за там – нещо удобно и понасящо километри ходене пеша. Започнах да търся. В магазините из почти цяла София, в интеренет, в български сайтове, в чужди сайтове.. нищо не можах да намеря. Отказах се. Харесах си едни кецове на Адидас и започнах да ги търся из моловете в Дайхман. И точно като стигнах до техен магазин, в който имаше моя номер погледа ми беше прикован от ПОЧТИ СЪЩИТЕ БОТИ ЗА БОГА КЪДЕ СЪМ ГЛЕДАЛА ДО СЕГА?! Бях в пълен шок и безкрайно щастие. Взех ги. Бях сигурна, че ще са перфектно удобни – и така се и оказа. Минахме почти 60км пеш в Барселона и не ми направиха никакъв проблем.
Включвам ги в списъка не само защото са ми любимите обувки в момента. А и защото за пореден път видях как намираш нещо когато не го търсиш. И с всичко е така. :)
Крокети
Да си призная честно – въпреки, че съм била и преди в Испания, сега, за 1ви път опитах местните им мезета, наречени тапас. Едно от тях – крокетите, ми стана толкова любимо, че мисля че всеки ден хапвах поне по една порцийка. На много места в Барселона тапас се предлага безплатно към питието, но за това друг път. На други пък порциите са малко по-големи и стигат някой като мен да се нахрани(адски икономична съм). Никаква идея си нямах в началото от какво бяха направени крокетите, но пък бяха толкова вкусни, че не ми пукаше. Ако на вас ви е интересно обаче ето и малко инфо – правят се от месо, сирене или зеленчуци.. или смес от тях, след това се покриват с галета и се пържат. Не са от най-здравословната храна, но пък YOLO. Разбира се, не на всяко място, на което си поръчах, бяха супер вкусни. И това, което ме учуди – в заведение точно до една от най-големите забележителности на Барселона – Музея на Изкуствата, бяха най-зле.
Знам, че и в София мога да ги намеря, но някак няма да е същото. Няма да има аромата на Испания и усещането, че света е мой за пореден път.
Не успях да опитам всичките им тапаси и затова ако вие имате по-голям поглед върху тях ще се радвам да ми споделите кое си заслужава да се пробва следващия път? :)
Това са 3те ми любими неща от месец Октомври. Надявам се да са ви дали нови идеи и желание да опитвате нови неща. А докато събирам красотите за Ноември ще се радвам да споделите какво ви впечатлява вас в есенните месеци!
What do you think?