Отварям папката със снимки на компютъра и тази със спомени в главата ми и започвам безкрайния разказ за едно ориенталско приключение, което никога не съм си и представяла, че ще ми се случи.
За какво се сещате като чуете Дубай? За нефт, принцове, богатства? За „твърде скъпо“, „дестинация на плеймейтки“, „скапани богаташи“? Аз лично си представях приказка. Онази на Шехерезада, която те пленява нощ след нощ, онази на Аладин, чиято лампа искаш да откриеш с цялото си сърце, и онази моята. Която никога не е такава, каквато си мислиш, че ще е.
За първи път допуснах възможността, че някога изобщо ще отида в Дубай на Средиземноморската екскурзия преди няколко години. Там, една девойка спомена как за около 1000лв на човек са успели тя и нейни приятели сами да си организират ходене до Дубай за около седмица. Не можех да повярвам на ушите си. Изсмуках всяка възможна информация, която можеше да ми даде, и между другото съм й безкрайно благодарна за всичко, което сподели с мен. Лили, ако някой ден случайно попаднеш тук – Благодаря ти!
Минаха още няколко години докато успея да намеря някой, който иска да пътува с мен. Продължавам да се изненадвам на това колко много искат да пътуват хората и как си намират двойно повече причини да не го правят. Критерия беше „мъжко същество“, защото там имало голям шанс да не те отразят ако си от нежния пол. Да, правят се, че не съществуваш и не ти говорят. И да, смятат го за изключително уважение.
Имах късмет, че приятеля ми се оказа travel junkie като мен и не ми трябваше никакво усилие да го навия за тази абсурдна и шантава идея: лятото, на 50градуса, да отидем в Дубай.
Защо лятото и защо бихме си го причинили изобщо, ще попитате? Просто е най-евтино тогава. Easy as that. Точно преди или след Рамадан е най-удобното време за посещение. Ако отидете по време на празника им, траещ около месец, няма да можете да ядете и да пиете през деня на обществени места. Не, че ще ви се иска в тази жега, де. Но не звучи много туристическо.
Запазихме си билети около 5-6месеца преди това въпреки моя страх, че нещо ще се обърка и в тази жега ще колабирам с ниското си кръвно. Fuck it. YOLO!
Времето мина неусетно. Както и почти цялата година, в която не намерих време да напиша тези постове.
Единствената допълнителна подготовка, която направихме, различна от останалите ни пътешествия беше, че си извадихме паспорти( 1месец редовна поръчка – 43лв.).
Полетът ни беше с УизЕър и трае около 4 часа. Директен е. Супер удобно.
Веднага след пристигането още от летището си взехме карти за градския транспорт(Nol card), които лесно се зареждат на автомати на всяка спирка на метрото. По това време на годината цените ми се сториха изключително приятни и нормални за нашия стандарт на живот. Не на всичко, но за това после.
Та, заредихме си картите и тръгнахме към спирката на автобуса, който трябваше да ни откара до удобна метро станция.
И сега… първия ми досег до дубайския въздух към 6ч вечерта… вратите на летището се отварят за да излезем към спирката.. от прохладния бриз на климатика не остава и спомен докато мокра пареща вълна тип „загрята парна баня, в която едвам дишаш“ те обвива за секунди. Господи, такава жега не бях усещала никога през живота си на място различно от СПА. Няколко минути по-късно тялото се адаптира до колкото му е възможно, но мокротата продължава да се просмуква между алвеолите на белите ти дробове.
Качихме се на автобуса без проблем. Картата само се поставя на устройството до вратата при влизане и излизане(до колкото помня) или просто гледаш какво правят другите.. as usual.
Хотела който си бяхме избрали беше малко по-скъп от най-евтиното, но пък беше 4 звезди, на приятно място близко до метро станция. И недалеч от плажа. Armada Blue Bay. За тези, които се интересуват. Гледката от прозореца ни беше невероятна.
А отношението на персонала изключително любезно и учтиво. Всеки ден ни носеха по 2 шишета с вода. Имаше басейн и какви ли не още глезотии, повечето от които не използвахме. Стаята ни беше със скрито осветление, климатик и куп шантави неща в банята като конци за шиене, например. Абе.. друго ниво си беше. :D 
Първите неща, освен въздуха и горещината, които ми направиха впечатление бяха, че пешеходните им пътеки са ужасни. Нямаш си идея къде да пресечеш и в последствие се оказва, че можеш където ти щукне. Ако искаш да преминеш от другата страна на булевард(а там са често срещани със своите поне 5-6ленти в една посока.. не завиждам на шофьорите) трябва да вървиш до следващия мост на метро и да преминеш през него(да, метрото им е надземно.. пясъци все пак). А тези метростанции са такива ледници, че от една страна си умираш от кеф, че е хладно, от друга контраста от 20градуса разлика ти бърка в клетъчния мозък.
Имахме почти 8 дни, предостатъчно да наредим всичко в програмата и дори да ни остане време да се чудим какво да правим. Имайте предвид, че толкова голяма жега не става за ежедневни плажни подвизи. Само за еженощни. :D
Ден 1:
Първия си цял ден там бяхме решили да отделим на Дубай мол и на най-високата сграда (тогава) в света – Бурдж Халифа. В този мол, конкретно, освен десетките магазини и небостъргача можете да посетите и аквариум, който лично на мен не ми се стори и грам интересен тъй като след посещението ми в Барселонския такъв мисля, че съм видяла достатъчно вода. Билети за Бурдж можете да си закупите онлайн след което ви ги дават на ръка на гишето преди входа долу в мола.
Много по-удобно е така. Ние си взехме от редовните, които ти дават възможност да се шматкаш на 2 от етажите. Но не най-високите. Качването до тях става с асансьор, който се движи със скоростта на светлината и за да не усетиш всичко това докато пътува ти пускат образователно клипче в него за да те разсеят.
Друга интересна атракция в мола, която изобщо не очаквах, беше водопада с човешки фигури, които сякаш летят в скока си. Абе.. не знаят какво да правят с парите си.
Докато чакахме да стане време да се качим на небостъргача(да, имате си час на билета и трябва да сте на входа около 30мин преди него.. ако е в по-натоварено време – около час), се разходихме из целия мол и красотите отвън.. ето малко кадри да изплакнете очи. Имайте предвид, че беше толкова ужасяващо горещо, че всеки дъх, който си поемах ми изгаряше дробовете. Мечтичка.
В сградата след мостчето също има пазарче, но е някак доста по-скучно от самия мол.
Та качихме се без проблеми. И гледката отгоре беше невероятна. Лично аз нямах и грам усещане че сме толкова на високо. Сякаш гледах лего долу по зематя. С тези красиви цветове и безкрайни небеса. 
Имаше пясъчна буря, та не всичко се виждаше напълно ясно, но пак беше изключително зашеметяващо.
Самия мол е много красиво място. Без проблем си изгубихме целия следобед там докато чакахме да дойде залеза. Един от най-прекрасните залези в живота ми.
Искам само леко да се изфукам, ей така, между другото – около 3-4 снимки от тези в поста бяха репостнати в профила на @mydubai в Инстаграм, а една от тях(познайте коя) я избраха за показване на ей този голям екран от дясно на Бурдж. Твърде жалко, че не бях вече там за да го видя. 
Пеещите фонтани пък го направиха още по-специален. На всеки кръгъл час фонтаните започват да танцуват на музика. През деня е интересно, но вечер, когато пуснат светлините им.. става магично. Нищо общо с „магичните“ фонтани в Барселона.
А вечерите там са невероятни. Жегата намалява, светлините превземат всичко наоколо, хора има навсякъде и можеш да усетиш живот от всеки ъгъл. Иска ти се да будуваш цяла нощ.. но на седващия ден ни чакаше изморително сафари.
Имаше няколко неща, които си запазихме още от България за да ни е по-лесно като отидем в Дубай – освен билета за Бурдж Халифа си планирахме сафари в пустинята и екскурзия до Абу Даби. За тях обаче – в следващите постове.
Още не бях започнала да правя влогове тогава, но можете да придобиете по-добра представа какво представлява това различно място от клиповете ми от там. Ето го и ден 1ви, накрая има и нощни фонтани:
What do you think?