За ден първи и предистория кликнете тук.
Втория ден беше изпълнен с пясък.
Буквално.
Сутринта я отделихме на басейна към хотела и редувахме горещо печене с топене в горещата вода. Комбинация един път.
Бяхме малко притеснени как ще стане номера със взимането ни от хотела за сафарито и моето безпокойство се наду на макс. (Както споменах в предишния пост няколко от преживяванията, които решихме да си причиним в Дубай, си ги запазихме от България. Чрез туристически агенции, предлагащи мини екскурзии.)
От фирмата която ги организира обаче явно са си свикнали с такива взимания и директно ни звъняха в стаята да слизаме когато пристигнат.
Английският им е покъртителен обаче. Но грам не им пука.
Първо ни взеха с едни бусчета и ни откараха до джиповете – сафарито ни беше с джипчета 4х4 за да ни полашкат през пустинята и дюните. Интересно за мен беше как преди да тръгнат колите през пясъка спряха и си изпуснаха гумите. Явно ако са нормално напомпани е доста по-трудно да карат през дюните. Имаше вариант да си избереш по-мощно лашкане или нормално лашкане. Бяхме умерени, но въпреки това на една от девойките, които бяха с нас (индийки) й стана лошо, а други джипове от съседните си спираха за да може пасажерите да си върнат обяда if you know what I mean. :D
Аз лично едвам го издържах. Нямам проблеми с пътувания, морски болести и така нататък, но това си беше яко друсане. Друсаше напред, назад, наляво, надясно.. едновременно.
Спряха ни в един момент с идеята да имаме време за снимки, но поради някакво забавяне такова време нямахме. И това е една от най-големите болки в живота ми. И само заради това бих се върнала в Дубай – да си направя читави снимки в пустинята.
След около 20мин от това люшкащо удоволствие беше време да отидем към зоната за вечеря, където щеше да има различни атракции.
Първо имаше вариант да се качиш на камила и да те развеждат с други желаещи в колона за едно кръгче. No thanks. Ако ще се качвам на камила искам да съм сама за да станат яки фотоси. :D
Имаше и сокол с който можеше да се снимаш или вариант да караш нещо като сърф по самите дюни. Скъпи и излишни според мен глезотии.
За вечеря си намерихме места по килимчетата около наредени край сцена масички. Трябваше да се събуем преди да „влезем“ навътре към местата за сядане, та за пореден път отнесох злобни погледи от мъжки същества, че си отварям устата да питам. Теорията, че мъжете не ти обръщат внимание ако си женско се потвърди. Сякаш не съществувах за повечето. Единствено персонала в хотела и тук там някой свързани с туристическа дейност ти говорят.
Снимки от там нямам понеже вече беше твърде тъмно. Намерих само тази, като идея какво точно е представлявало. В клипа на края на поста можете да видите повече от самата вечер.
Предястието беше хлебче с някакво месо, до колкото помня, и честно казано най-много ми хареса.
След това се наредихме в 2 колони – за мъже и жени за да си избираме ястия от шведска маса. Всичко от шведската маса беше безмесно, ако имаш желание за месо си имаше отделен щанд. За жалост, месото беше само люто, та не успях да го харесам и грам. Останалите храни бяха странни и доста опасно за гастро-интестиналния тракт изглеждащи, но все пак гледах да опитам от всичко по малко за да съм сигурна, че тази храна не е за мен.
Питиетата бяха безплатни стига да не са алкохолни, имаше и нарглие безплатно но нямахме време за него.
В цената влизаше и една малка хена татуировка, от която се възползвах. Ако желаеш по-голяма се доплащаше от 5-10лв нагоре.
Докато вечеряхме на самата сцена излязоха няколко развлекателни индивида. Първо беше девойка, която танцуваше кючек. Нищо особено за нас българите тъй като това представление можем да го видим всяка вечер по дискотеките в студентски град. Втория индивид беше доста смущаващ за мен и въпреки, че беше интересно не мога да кажа, че ми беше особено приятно да го гледам – до колкото знам се нарича Дервишки танц, но в случая беше доста изкривен и от мазната физиономия на мъжа, който се въртеше повече от нормалното за вестибуларен апарат.
Част от представленията можете да видите в клипчето по-долу.
Най-много си заслужаваше последния момък, който играеше с огън. В тъмнината на нощта и самия факт, че всеки момент може да се подпали човешка плът пред теб, изглеждаше доста впечатляващо. По-добре го вижте. :)
Прибрахме се сравнително късно вечерта, а на следващия ден ни чакаше премеждие за моя милост.
Преди следващия пост обаче ето видеото от втория ден:
What do you think?