Ден последен беше вече изсмукан от пръстите. Знаехме, че имаме време до самолета, но трябваше да напуснем стаята и да си намерим занимание докато дойде автобуса към летището. И какво по-забавно от това да посетиш поредния мол. Ще кажете сега – стига с тия молове, оляхте се, писна ни, и ние в България си имаме молове. Ама такъв мол като този не сте виждали. (Не, че не важи и за фонтаните и за ски пистата.. ама тоя е друг.)
Говоря ви за мешаница от култури в интериора на една огромна сграда.
Ibn Battuta Мall се намира близко до спирката на автобусите, които идват от летището. Идеята на прекрасния му дизайн идва от страните, които Мароканския изследовател – Ибн Батута, е посетил. Има 6 зали съответно олицетворяващи Египет, Индия, Китай, Андалусия, Персия, Тунис.
Истината е, че преди да влезем там си нямахме идея какво ни очаква. По-скоро търсехме място да поседнем и да си погубим времето. За жалост няма особени варианти за сядане вътре. Та останахме малко без крака докато обикаляхме всяка зала.
Пускам няколко снимки, но във видеото, което съвсем случайно и без никаква намеса на мързел забравих да кача преди година, ще видите много повече детайли и красоти от невероятните зали. 
(мини копие на хотела Athlantis the palm, намиращо се в близост до мола)
Пътуването към България след това беше доста тежко за мен, както разбрахте от предишния пост, но за пореден път виждам как след време остават само хубавите емоции. Лошите избледняват и просто знаеш, че са се случвали, но не и какво си усещал тогава.
Дубай беше една огромна моя мечта. Поредната невъзможна, която се сбъдна с лекота. Която се разруши докато се сбъдваше с реалността си, разбиваща илюзията ми. И се сътвори наново с това, което видях там. Помня как последния ден ми беше до толкова писнало, че твърдях как никога повече няма да поискам да се върна. Сега.. докато изписвах всеки от тези постове, докато гледах снимките и видеата за да мога да пресъздам наново всичките си спомени, нямам по-голямо желание в себе си от това да отида там и да изживея всичко още веднъж. По-спокойно. По-реалистично. По-истинско.
Видях нов свят, който промени моя. Научих уроци, които ме направиха повече. Оцених неща, които съм приемала за даденост. Излязох от комфортната си зона без дори да го усетя. Разширих светогледа си и породих в себе си нови мечти и желания.
Ако пътешествията трябва да имат смисъл – мисля, че съм го намерила за себе си.
Благодаря ви, че бяхте с мен на това пътешествие из спомените ми! Сега е време за следващото! :)
What do you think?