За предисторията и ден 1 кликнете тук, за ден 2 и пустинното ни сафари кликнете тук.
Една от първите асоциации, които изникват в главата ми когато чуя Дубай са безкрайните плажове с фон от небостъргачи и необятните сини води на Персийския залив. Имах толкова много идеи за снимки там, че не е истина. И разбира се, чаках с нетърпение момента, в който ще стигнем до там.
Бяхме избрали Петък сутринта за плажна. Казаха ни да отидем рано заради жегата там и затова тръгнахме към 8:30-9. Хотела ни беше близо до ивицата и за около 15-20мин пеша трябваше да стигнем. Помня как още в началото усещах как слънцето ми изгаря кожата. Въздуха беше тежък, а лъчите заслепяващи. Вървяхме възможно най-бързо с идеята, че съвсем скоро ще се топнем в разхлаждащите води и всичко ще е много по-хубаво.
Като пристигнахме на плажа с изненада видяхме всички други ентусиасти, които бяха се излегнали на изгарящия пясък. Боже, колко горещо беше просто не можете да си представите! Шокът ми беше пълен когато забелязах една арабка с черна абая и никаб, която си седеше на плажа докато мъжът й си играеше полугол във водата с детето. В последствие и жената се цопна там с все дрехите.. сякаш е нещо нормално. Само докато я гледах и ми ставаше лошо от горещината.
Нямах търпение да се топна вече. За секунди бях до водата за да усетя поредния си Дубайски шок – умирах за разхлаждане, а в момента в който си потопих краката във водата усетих единствено как стъпвам в чай!
Водата беше по-гореща от самия въздух!
Поцапуркахме се малко, порадвахме се на прозрачните води и след около 15-20мин беше наложително да си тръгваме. Поне успях да си пробвам ръчно изработения купол за подводни снимки за екшън камерата.. това е резултат от него.
Но в един момент започвах да усещам, че нещо не е наред. По принцип имам проблем с ниско кръвно, а жегата не е никак приятна за такива ситуации, но реших, че съм млада и не ми пука и YOLO. Да.
Точно в началото на плажа има съблекални с тоалетни и душове, които за жалост работят само със стотинки. Отидох да се преобличам и едвам успях да изляза от кабинката.
Причерня ми.
Гръдния кош ме натисна.
Получих задух и изпаднах в лека паника, защото си нямах идея какво да правя. Довлякох се до изхода на съблекалнята полуоблечена и за мое щастие там имаше една жена- пазач, подпряла се близко до вратата. Казах й, че ми е лошо и за мое учудване тя веднага ми се притече на помощ. Даде ми бутилка с ледена вода и стоя до мен докато докопам някакъв живот в себе си. Не пожела никакви пари за водата. Още се надявам да е имала други бутилки за себе си. Сега ако се чудите защо ние не сме си взели вода – взехме си. Просто се превари поне 3 пъти и остана на чай накрая.
Не бях изпитвала такъв страх през живота си. Минаха ми какви ли не мисли през главата колко сме далеч от вкъщи, как никой не би ми обърнал внимание(особено като съм женско) и какво ли още не… Голям късмет имах с тази жена и всичките пъти, в които й благодарих просто не бяха достатъчни.
След това премеждие тръгнахме да се прибираме по възможно най-бързия начин. За жалост аз не можех да се движа особено тъй като не ми стигаше въздуха и жегата ме убиваше и трябваше на всеки 5 метра да спираме да приклекна някъде. А слънцето продължаваше да напича.. все по-силно и по-силно. Минахме покрай толкова много магазини.. всичко затворено. Исках само за 2мин да усетя полъха на климатик. Нищо не работеше. После се усетихме, че е петък, а арабите в този ден не работят чак до обяд. Нямаше никой по улиците.. почти никой, но и тези които ги имаше(служители на хотели, други туристи) грам не се трогваха, че се търкалям в агония по тротоара.
Накратко – гледайте да не ви става лошо там. Не знам дали има вариант някой(частен служител/гражданин/турист) да ви помогне.
Прибрахме се едвам едвам и това беше най-приятното прибиране в живота ми. Втори път в тази жега – никога.
Починахме целия следобед и за късния решихме да отидем до Souk Madinat Jumeirah, намиращ се близко до паметния хотел Burj Al Arab. Соук в превод е пазар, а там пазарът прилича на мол в арабски стил.
Беше ми мания да го посетим заради пленителната архитектура. Сякаш си в приказките на Шехерезада. За пазаруване не си заслужава, но за разглеждане.. и може би за малка разходка по водите с лодчица, е прекрасно. Има няколко места покрай кафетата там, от където гледката е страхотна и се вижда директно хотела.
Повъртяхме се докато не стана тъмно и после в прохладната(четете гореща на Български) вечер се прибрахме за почивка. Ето малко снимки от там:
На някои места вътре продаваха сладолед. Това е изключително скъпа глезотия в сравнение с цените в България, но ако все пак искате да намажете дават по една лъжичка за опит.
Има си тоалетна.. само следвайте стрелките. И то доста прилична тоалетна. Това ми направи впечатление в Дубай – тоалетните са им на ниво. Имат си бидета и душчета вътре и колкото и да е мръсно изобщо не може да го сравним с мизерията в нашите молски wc-та. 
Единственото притеснение относно ходенето до този пазар беше, че пътувахме до него с автобус. Беше доста трудно да се ориентираме на коя спирка се слиза, но в момента, в който се види Бурж Ал Араб вече няма проблем. Някъде там слизате. На връщане си избрахме следващата спирка по трасето, понеже ни се разхождаше, а и изглеждаше по-достъпна. И тук имаше малка изненада. До сега не бях забелязвала спирките на автобусите в Дубай. Но идеята изключително много ми хареса – самата спирка представлява кабина, която се затваря и вътре е напълно климатизирана. Голямо удоволствие си е. Та ако ходите пеш по-дълго винаги можете да се отбиете в някоя спирка за малко разхлаждане.
Следващия ден ни чакаше поредното приключение, което си запазихме още в България – екскурзия до Абу Даби. А сега ви оставям с видеото от деня:
What do you think?