By 
Навярно всеки от вас е чувал за прословутите пазари в Дубай.. пазар за подправки, за злато, за платове.. и какво ли още не. Нямаше как да пропуснем и тази атракция, особено след като не бяхме купили подаръци за вкъщи, а и ни оставаше доста свободно време.
Ден 6 беше отделен специално за пазар. Сутринта се поизлежавахме.. починахме си докато изчаквахме адските жеги да се поукротят и следобеда тръгнахме на приключение. Въпреки, че ни бяха доста далечко от хотела имаше една особеност, която нямаше как да пропуснем – за да стигнеш до тях трябва да прекосиш реката. А това прекосяване най-приятно става с малки лодчици тип такси, които те превозват от единия бряг на другия на цената от 50 български стотинки в посока. А емоцията – безценна.
Пътешествието трае около 10мин, изглежда примитивно и някак просто, но е нещо уникално, което не е за изпускане.
Преди да се отправим към безкрайните сергии си намерихме и една обществена тоалетна, която споменавам за хората в почти постоянна нужда като мен: ето снимка за ориентир – намира се в ляво преди началото на пазара. 
Като усещане сергиите ми напомниха на нашето черноморие с нотка от Илиенци. Но самите постройки им придаваха онази приказност, която я имаше в магическата история за Аладин.
Много ни изненадаха високите им цени, но явно са такива за да можеш да се пазариш. Ние не можем. Затова ни беше адски трудно да намерим читави неща без да си продадем бъбреците. Дори магнитите им бяха адски скъпи за уж евтино място – около 5-15лв бройката като никъде не искаха да смъкват и стотинка. Добре, че намерихме китайски магазини, в които имаше магнити с по-нормални цени.. около 2.5лв. За сметка на това наргилетата им бяха много по-евтини, отколкото са в България, но пък нямахме място в багажа за да се поглезим с едно. Друг минус, който усетихме беше колко нахални са продавачите там. Постоянно те подканват и се опитват да те прикоткат в магазина си, а на една от пазарните алеи бяха толкова изнаглели, че дори почнаха да ни дърпат само и само да си купим нещо от тях.
Искаше ми се да посетим едно местенце, подобно на Соук Мадинат, само че в тази част на Дубай.. нооо времето летеше и ставаше твърде късно, та направихме някои от покупките си и се прибрахме на хладно в хотела.
Спирката на метрото, която използвахме изглеждаше доста интересно, та не можах да се сдържа да не я заснема:
Като цяло това беше целия ни 6ти ден..
И сега искам да ви разкажа за странните цени на хранителни стоки там, което май обещах в някои от миналите постове.
Едно от най-важните неща за нас когато си запазваме хотел някъде е наблизо да има супермаркет, в конкретния случай в самия хотел(на партера на една от 3те сгради) имаше Карфур. Та всяка вечер минавахме през него за да си купим храна и някоя глезотия. И какво ни шокира, изуми и накара да се чувстваме благодарни за това къде живеем и какво всъщност имаме в живота си – плодовете при тях бяха с цени, по-абсурдни от черешите ни тази пролет. Едно кило праскови беше около 20лв минимум.. и всички останали бяха в този диапазон – от 20 нагоре. Сладолед при тях сякаш нямаше.. опитахме един за около 8-9лв кутията беше като заледено сокче, което в последствие стана на манджа. А останалите им сладоледи бяха даже по-скъпи. Само на едно място намерихме на клечка на читава цена, там докопахме и едно студени чаеве в кенче на цена около 80ст, които бяха божествени на вкус. Сега ме е яд, че не снимах опаковката.
Интересно стана обаче в самолета.. пред нас седнаха 2 дами, които се запознаха там и не спряха да говорят през целите 4 часа.. до толкова говориха, че мен ме заболя главата и се разревах от болка. Anyway.. те споменаха как са пробвали тези дубайски плодове(живеели там вече и явно нямат особен избор) и се оказва, че нямат вкус на нищо. И си даваш парите на вятъра.
Направо бях шокирана как ние тук сме свикнали до безразличие почти постоянно да има всичко, което поискаме като плод, дори не се замисляме колко е специално за някои хора. Както и не се замисляме за хиляди други неща, приемайки ги за даденост, докато други биха дали луди пари само за да се докоснат до тях.
За пореден път осъзнавам как пътуванията те променят. Дават гледни точки и те учат на уроци, които иначе няма как да усетиш и преживееш. А понякога това е най-важното за да научиш нещо – да го почувстваш. Защото дори стотици хора да ти го казват.. ако сам не знаеш усещането не можеш да разбереш нищо.
Втората част на това видео е от описания по-горе ден. Първата част под формата на блог пост може да намерите тук.
What do you think?