Неделята беше 5тия ни пълен ден в Дубай.. имахме още няколко идеи за разходки, но вече се изчерпвахме, защото честно казано на това място ако не си отишъл през сезона им, когато не е кой знае колко топло, и не си прекарваш дните на плажа, няма особено много неща за разглеждане.
Имахме още няколко мола обаче. Не знам до колко сте наясно колко много молове има в Дубай и как може би това е една от основните им атракции. Ден 5 бяхме го отделили на поредния такъв – Emirates mall, и най-шантавото нещо, което може да се види в мол – ски писта.
Това си е и основната забележителност на това място. Всичко останало е доста по-скучно от очакваното.
Пистата се вижда даже и от метрото докато пътуваш край сградата, и както е във всичките им молове – спирката на метрото е свързана със сградата чрез тунел, та дори не ти се налага да усещаш жегата там.. можеш цял ден да се местиш от мол на мол в пълна прохлада.
Първото което искахме да проверим бяха цените, разбира се. От чист интерес. Лично аз нямах желание да замръзвам в сняг докато се намирам в пустинята. Но се оказа, че цялото ниво на което се намира пистата е доста по-хладно от очакваното.
Та цените.. не мога да ви ги цитирам поради наличие на не особено услужлива памет, но определено бяха абсурдни и нереални за хора, на които им писва от сняг всяка зима. Разбираеми обаче. Да измагьосаш сняг в пустинята и да дадеш възможност на хората, живеещи там да му се порадват си е чисто вълшебство. И то не може да е на ниски цени.
Самата писта не е нищо особено.. доста къса ми се стори, а най-забавното, което ми хвана погледа бяха детските съоражения като въртележки и пързалки. Супер забавно изглеждаше.
Ето няколко кадъра от това чудо. Мърдащо можете да го видите в клипа на края на поста.
Друго интересно в този мол няма.. поразгледахме, повъртяхме се, хапнахме на бързите им храни тип KFC, където цените са достатъчно достъпни за хора като нас, но са твърде люти за моя милост.. и се прибрахме.
Вечерта решихме да отидем на нощно къпане. Нямахме си идея дали ще позволят такова нещо в Дубай особено след като все пак може би ще има охрана наоколо, но температурата навън беше супер и нищо не ни костваше да опитаме.
По пътя към плажа ни срещна.. за 1ви път.. момче, което се опита да проси от нас. Но беше толкова уплашен, че ще го види полиция, че не мина много преди да изчезне от полезрението ни след като му отказахме и не се трогнахме от сърцераздирателната му история, че няма работа. Вече сме натренирани от България, не можеш да ни разчувстваш. И това беше едно от нещата, които ни направиха впечатление. Там няма просяци. Няма бездомни хора. Не усещаш опасност във въздуха. Не знам до колко е реално, разбира се. Но това видях там.
Пристигайки на плажа видяхме, че не сме сами с тази си идея. Имаше доста хора, които се наслаждаваха на хубавото вечерно време. Сградите около плажа осветяваха всичко и изглеждаше невероятно красиво.
По принцип винаги съм се страхувала от нощно къпане. А ми беше едно от желанията в bucket list-а.. но само при мисълта за нещо такова ме обхващаше безкрайна паника. Първата ми асоциация е как медуза или някакво чудовище ме захапва и изяжда в мрака, а аз дори няма да видя какво се случва. Водата беше черна като катран. В случая обаче факта, че беше топла като чай ми даде алтернативата, че ако има нещо във водата до сега да се е сварило. Та без грам притеснение се гмурнах в непознатото.
Няма по-яко плажно изживяване в Дубай от нощното къпане. Имаш чувството, че си в огромен спа комплекс с небостъргачи осветяващи обстановката. Беше спокойно и романтично и сякаш за един кратък момент си в рая.
Изобщо не ми се тръгваше, но пък щях да жабясам, а и имахме още планове.
След къпането решихме да се поразходим по алеята на Дубай Марина, която е дълга 7км и ако имахме останали крака щях да настоявам да я минем цялата. Вечер всичко е обляно в такива невероятни цветове, че си заслужава да си прекараш цялата нощ там. Въздуха е прохладен в сравнение с дневния, всичко сияе и тук там виждаш хора, които не просто съществуват, а живеят. Чуваш смях от заведенията и душичката ти се пълни с мечти и желания за по-хубави дни.
Искаше ни се да седнем в един наргиле бар близко до хотела, умората обаче си каза думата и нямахме сили нито за 7те километра, нито за такива димни подвизи.
Прибрахме се леко разочаровани, че нямахме повече сили, но изпълнени с живот какъвто в България не съм усещала никога.
Още помня светлините, отразяващи се във водата. А ако искате и вие да усетите емоцията ми – част от нея успях да заснема в клипчето от деня. Съчетано е с кадрите и от следващия ден, за който ще ви разкажа в утрешния пост:
What do you think?